Говорим си с Ники за най-лични теми, за най-важните неща, разсъжденията му за живота, това което е преживял – как е променило начина му на мислене. 

 

КАКВИ СА ТВОИТЕ ЦЕЛИ И МЕЧТИ?

Една от големите ми мечти… желания, е да бъда добър родител. Родител, който не иска да налага на сина си вяра, защото това би било грозно и неправилно. Но той утре ще тръгне на училище, ще се сблъска със светските неща и това което искам да направя е, това което той види у нас и в обстановката тук, винаги когато се изправи пред своите избори, пред своите решения, да може да избере на базата на това, което е видял у нас, да избере доброто, да избере стойностното. 

 


РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА ЗА ТЕБ Е МНОГО СИЛНО СРЕДСТВО? ТОВА ТВОЯТ КОДЕКС ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМА ТИ ЛИ Е?

Мога да го обобщя с един стих от библията, от 23ти ПСАЛМ, който казва: „Дори и в долината на мрачната сянка да ходя, няма да се уплаша от злото, защото ти си с мене, твоята тояга, твоят жезъл, те ме утешават.“ И последния стих от същия псалм казва “Само благост и милост ще ме следват през всичките дни в живота ми и аз ще живея завинаги в дома господен”.  Аз вярвам в това – че Бог помага на човек и го вярвам, защото съм го изпитал в своя живот и в живота на хора около себе си. 

Аз живея в християнски център (Рето), което означава, че обстановката е силно повлияна от това, което библията учи. Отношенията между нас се стараем да бъдат изградени на тая основа, но повечето хора които идват, както и аз бях, са невярващи. Аз въпреки, че Ви разказах, че дядо ми беше свещеник и съм учил богословие, нямах никаква идея от Нов Завет и Библия. Повечето хора, които идват са невярващи и ние не можем и не им налагаме нещо на сила. Събранията, които имаме, хората присъстват там и участието на повечето се свежда до това да слушат. Хората, които говорят на нашите събрания, са хората, които са имали проблеми и разказват как са ги преодолели, как са намерили отговор за тези проблеми. Слушането на това няма да ти навреди, никой няма да те накара да се молиш, да пееш, това са си лични неща, но слушай, защото това може да ти помогне. Всеки си има разум, за да си каже после дали това са пълни глупости, дали не го вълнува или дали това е нещо, което би му било полезно.

Хората, които просто влизат някъде, то не само при нас, в какъвто и да е център, само да са затворени за време, после са като отвързани. Една максима, която ние използваме: Времето не лекува, то помага. Зависи как го използва човек. Светът нали е казал: „Времето лекува всичко“ – времето не лекува специално нашия проблем. Ти, ако не осъзнаеш неща, ако ти не започнеш да прилагаш на практика неща, ако не промениш съзнанието си, времето минава и ти си си същия. Желанието ти, то си остава, просто си спрял за момент. Наркоманията, това което ние се стараем да обясняваме на хората е, тя не е просто взимането на някакво вещество под каквато и да е форма, или пиенето, или играенето на игри – говорим за хазарт, тя променя душевното състояние на човека, емоционалното му състояние, моралното му състояние. Тя ти оформя начина на мислене, особено както много от нас, които сме започнали от деца… докато хората се развиваха като хора, аз се развивах като наркоман. На 27 години, аз бях човек, на който светогледа му беше тесен и в него имаше само дрога. Нищо не можех да погледна, нищо не ме интересуваше и в един момент ми светна и си казах “Какъв човек съм аз? Какво става? Какво имам аз в живота си?“ Бях студент по едно време, всички тези възможности, които имах, аз разруших заради една зависимост. Накрая се оформяш като начин на мислене в един абсолютен егоист, смисъл брутално. Това не е просто вземането. Ти можеш да спреш да взимаш дрога физически, обаче си оставаш същия. Твоя начин на мислене, критерии, светоглед – те са си същите. Наркомански манталитет, за който трябва време, за да се промени. Физическата зависимост преминава бързо, с различните неща, но горе-долу 1-2 месеца максимум и човек ще е изчистен, физически възстановен. Обаче, тоя манталитет, той не се променя за един месец, там се иска сериозна работа, сериозна промяна.  Трябва време за това и според мен повечето сериозни центрове и програми дават един период от поне минимум 6 месеца. Минимум… времето, в което би трябвало нещо да се случва, да се говори, да се осъзнават проблемите. Просто седене някъде, за мен лично е безсмислено.

Аз нямам нищо против един човек да влезе и в метадонова програма, но ако му кажат ясно и конкретно “Виж, ти влизаш в тази програма под лекарско наблюдение, работиш с психолози и психиатри или друго и след една година спираш метадона“…или 6 месеца там… зависи от преценката, но не и така, както се случва реално. Аз познавах хора – 20 години на метадон, те са по-зле от хероиновите наркомани. Мога да ви кажа места в София, да идете и да ги видите – те са по-зле. И си казваш, “добре, това помощ ли е”? Да, аз го разбирам обществото – „по-добре им давайте“. И в Испания е така и в Европа. Дай им метадон и да са мирни. По-добре да имаш 2000 човека на метадон, отколкото 2000 човека в абстиненция, които ще крадат и ще правят простотии. От гледна точка на обществото, това е… аз го разбирам, но реално не е помощ. Те са доволни, ние сме доволни, всички са доволни… обаче хората се превръщат в зомбита. Буквално, ако идете и ги видите на местата на които се събират, ужас! Има нещо друго, което майка ми ми казваше “Ако ти не искаш да си помогнеш, никой и нищо не може да ти помогне. Ако ти не кажеш искам, на сила не става.” 

Аз за себе си знам и вярвам, че най-доброто за мен и за семейството ми, е да се държим за вярата си. Да се стараем да живеем според вярата си, да се стараем да учим хората около себе си. Тоест, не да ги учим, а да им показваме, че да живееш според тая вяра е нещо добро.

 

ЧЕСТО ЦИТИРАШ ОТКЪСИ ОТ „СЛОВОТО“, ТЕ ЛИ СА ТВОЯТ ВИСШ СМИСЪЛ ДНЕС?

В словото намирам отговор. Аз вярвам, че човек, който търси, може да намери отговор на всяка една ситуация. Може би не отговорът, който иска да намери, но отговорът, който му трябва. Защото между „искам“ и „трябва“  има много голяма разлика. 

 

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТИ СТРАХОВЕ?

Ако за мен приоритет е да се държа и живея според вярата си, то основното ми притеснение е да не се проваля в това. Тоест да се старая да живея така, че да не го губя. Аз съм човек, но не искам да живея воден от притесненията и страховете си, искам да живея воден от вярата си. 

 

ЗА КАКВО СИ БЛАГОДАРЕН?

Ами първо, че съм жив. Аз не очаквах да доживея до 30 години. Аз седях и си казвах, че ако продължавам така, няма как да доживея до 30 физически… или ако доживея до 30, ще съм в затвора, защото там, може би, няма да мога да живея по този начин и да правя тези неща. Днес съм малко повече от 30, така че първо и основно съм благодарен за това. Всичко останало дойде след това. Това, което съм днес и което имам днес, за което също съм много благодарен.

 

КАКВО ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ В СЕБЕ СИ?

Да използвам по-пълноценно времето си. Имам един познат, който идва в магазините и той веднъж ми каза “аз не гледам телевизия”. Аз го питам “защо?“, той казва “човек, ако аз гледам 2 часа телевизия на ден, за 50 години това са 5 години от живота ми, няма кой да ми ги върне”… после като се обърнеш назад и се замислиш колко време изгубих в това и кой ще ми го върне?

Какво спечелих, как ме изгради, как ми помогна? Просто животът така е устроен – винаги гледа да те засмуче. Но пък това е борбата. Наистина, за да се очистиш от излишния товар и наистина да знаеш, че животът ти е нещо пълноценно, чрез което имаш за себе си, имаш и какво да дадеш на другите.

 

КАКВО ЗА ТЕБ Е ЩАСТИЕТО, КАК ГО ОПРЕДЕЛЯШ?

Щастие е … да си доволен от това, което имаш. Да си доволен и да се стараеш да можеш да направиш ти нещо, за да имат и другите, не само ти да имаш. Да не се стремиш към повече отколкото ти трябва. 

Така че, щастието в малките неща може да бъде. Много голямото щастие дори е в това да имаш човек до себе си, който те обича, разбира, подкрепя. Който ти да обичаш, разбираш и подкрепяш. Да имаш семейство, да имаш място където да седнеш и да поговориш и да си ти, и да имаш хора около себе си. Да имаш човешки отношения, истински. За мен, да имаш хляб на масата днес и да не ти трябва повече, това е щастие. 

 

КАКВО РАЗБИРАШ ПОД СВОБОДЕН ДУХ?

Моето разбиране за свобода и за свободен дух, е че свободата, която аз имам днес, също така има своите граници. Тя не е свободия. Това е един от също мисля много сериозните проблеми на нашето общество, че мислим че свободата е свободия. Всеки да прави каквото си иска, както си иска и където си иска. Това не е така. Но за съжаление все повече и повече се налага… Моята свобода има едни граници, които поставя вярата ми в Бог. И аз, ако се придържам в тези граници, съм безгранично свободен.  Аз не искам да ги преминавам, защото съм бил отвъд тези граници и знам какво има там. Това не е свобода – напротив. Аз там не бях свободен, въпреки че си мислих че съм. Накрая си давам сметка, че лично аз бях роб на една зависимост, но и на много други неща. Днеска моята свобода е, не бих използвал думата ограничена, но да… и ограничена. От Божиите постановления, ако можем така да ги наречем. Пазейки ги, аз съм свободен. Нарушавайки ги, аз се заробвам отново. Това е за мен свободата. Свободата в рамките на вярата ми в Бог. Безгранична. Извън тези рамки не е свобода. Така бих го определил.

статии

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.