КОЛЕТО | КАТЕТО | АЛЕКС | АНДИ
Анди обича музика, особено изпълнена на електрическа китара. Има почти всеки съществуващ вид музикална играчка, обожава да пътува с кола и е страшно слънчево момче. Отвъд това, Анди е на 12 години, но се чувства и живее като на две, следствие на епилепсия, която кратко след раждането му го засяга сериозно и се отразява на развитието му.
Големият брат – Алекс, е най-добрата версия на тийнейджър, с която сме се срещали. Артист, изумително интелигентен, със страхотен вкус към музика и кино, фино чувство за хумор, спокоен и грижовен.
Колето и Катето са техните родители, от онези, с които можеш да гледаш “Приятели”, а по време на разходка обясняват как хлорофила променя цветовете на листата през сезоните. За тях като двойка, ще ви кажем само, че си мечтаем повече хора да се обичат и живеят по този начин.
От тях разбрахме как се запазва смеха, мечтите и щастието в ежедневието, как се борят хорските предразсъдъци, как се бяга от лоши мисли, как се отстояват права и как се живее този живот с неподправено удоволствие.
"Осъзнавам, че самоиронията е много добра защита… започнах да се шегувам със себе си, хумора мен ме държи да ми е светло, да ми е хубаво, мисля, че е много важно. Също, познавайки хората покрай себе си, да прецениш кога да подходиш с усмивка, кога да бъдеш сериозен, кога да си позволиш да го разсмееш." Катя
Какво би довело до по-добра обществена реакция към децата и хората с увреждания?
Ако искаш обществото да те приеме и да приеме твоето различно дете, ти трябва да дадеш на обществото и да покажеш, че ти не си нещо извън него, само защото детето ти е различно. Даже можеш да си пример, да си по-добра единица от обществото… и много ми се иска хората първо да започнат да дават и после да искат… и мисля, че това е, това са стъпките към по-добро. Първо и преди всичко, да се стремиме да сме по-добри въз основа на баналната фраза – “като ти даде съдбата лимони – направи си лимонада”… просто с наличното правиш възможно най-доброто.
Колето
С кой предразсъдък се сблъскваш най-често?
За мен основния предразсъдък, който пречи най-много, е страхът от различното. Не знам кой е поставил границите на нормалното, включително и за вкусове, но да излезеш от рамките на това е много трудно. Нашето поколение не е научено да взима решения кое е ок и не или да приемаш различията… истината е, че на много хора им харесва, когато се научат да го правят.
Преди да ми се случи и аз съм мислела така, че физическите проблеми те правят негоден и това е много лесно за осмисляне – „Той не може да прави това и това“ … но пропускаме, че той може да танцува, може да работи … във всеки един човек може да се открие с какво да бъде полезен, дори и дете като Анди може да бъде полезно на някого.
Катето
Разказваме историята на семейството на Катето и Колето, защото тя е очарователна, служи за пример по толкова много важни теми и се надяваме да накара повече хора да помислят за отношението си към семейството, децата и обществото.
Иска ни се чрез тях повече хора да се замислят колко е важно обществото, в което живеем, да бъде толерантно и отговорно, за да може всеки да има правото да избира дали да работи или да се грижи за детето си, да ползва детската площадка без притеснение и да бъде щастлив.
Вярваме, че ще живеем по-добре, ако повече хора се замислят, че не всеки в неговия град, село или дом може да излезе без да изпитва ненужна вина или срам, че нещо с него или детето му е „ненормално“.
България продължава да е страна, в която хората с увреждания се отглеждат от родителите им, въпреки, че повечето са работоспособни и квалифицирани в друга сфера. Масово пълнолетните хора с увреждания и семействата им живеят на ръба на оцеляването.
Поради неефективно работеща социална система за помощ,грижа и интеграция, семействата на деца с умствени увреждания стават обща жертва и на заболяването и на нелогичните административни процедури, които би следвало да задават решения.
Последните години сме свидетели на много инициативи и акции, които целят позитивна промяна, както по посока на закони и среда, така и такива, които помагат на обществото да бъде по-информирано, толерантно и осъзнато.
Запознавайки повече хора с Колето и Катето, се надяваме да участваме в тази промяна, в изграждането на една по-добра представа и формирането на едно по-добро и градивно отношение, не само към хора с увреждания или друг проблем, но и към идеята за споделяне, даряване на време и внимание, съпричастност и благотворителност в най-пълния смисъл.
Отвъд всяка лична история всички участваме и живеем в обща.