ДЕСИ
Деси е на 27 години от Враца и е незрящ. От няколко години е в компанията на вярната си приятелка Иви – неговото куче водач, което му помага да се носи като стрела навън и е навсякъде с него. Учи „Социални дейности“, защото иска да помага и работи с хора, които срещат затруднения. Затруднения които той самият вече познава и преодолява. Обича да пее и да свири на синтезатор, много иска и да танцува, но се притеснява,че ще му се смеят. Деси е изключително активен и забавен човек, с ясна визия за красивите и ценни неща в живота.
Работи с местен хор във Враца и създава музика. Завършил е масово училище, понякога работи в радио „Северозапад“ като водещ и тонрежисьор, а след дълго търсене започва постоянна работа в маркетинговата сфера, която съчетава с лекции. Често разказва вицове и обича да ползва черния си хумор като опозиция на честото общественото очакване, че незрящите хора са подтиснати и непълноценни или пък не умеят да се забавляват и смеят от цяло сърце.
"Хуморът е... вродено си ми е, в моя характер е, обичам всичките неща случващи се в моя живот да ги преобразувам през него, като се започне от усмивка, така до това да изпаднеш в смях, че корем да започне да те боли. Най-много иронизирам себе си и обожавам когато се срещна с подобни хора, защото това ни дава шанс да преоткриваме много неща. В непозната среда, тогава е още по-добре, защото така ме приемат много по-лесно, много по-бързо. Чупя бариери и всичко става чук!"
Какъв е твоя механизъм за справяне с трудностите?
Най-лесно се справяш с всичко това, което е около теб, когато го приемаш като нещо съвсем, съвсем естествено, като нещо, което е част от теб и част от твоите възможности, защото животът изправя хората пред такива предизвикателства, каквито те могат да понесат и да преминат успешно. Въпросът е те да вярват в това, да вярват, че могат да се справят и че всичко се крие в тяхната сила.
Какво значи за теб свободен дух?
Свободата на духа за мен се изразява в това да бъдем себе си, да взимаме опит от други хора, но да не го прилагаме буквално „copy – paste“. Свободата на духа се крие в това да бъдем наистина това, което сме и да не позволяваме на обстоятелствата и на хората да го променят. Да изразяваме себе си, да развиваме себе си такива каквито искаме да бъдем и ако трябва да взимаме нещо, за да се изграждаме, това да е само позитивното от опита на другите.
Разказваме историята на Деси, защото тя е позитивна и доказва, че малко добро отношение и грижа правят голяма разлика.
Иска ни се чрез него повече хора да се замислят, че могат да се справят с проблемите си и че понякога това не означава те да изчезнат от общата картина, а да са част от нея без това да пречи на щастието и успеха им… както за незрящите, така и за всички останали.
Надяваме се, че Деси напомня по най-деликатния и забавен начин колко е важно средата от зрящи хора, сред които живеят незрящите, да бъде отворена и да проявява малко разбиране, за да могат да си поръчат кафе, да си попълнят документите за търсене на работа или да си напазаруват сами, защото тази минута внимание ще подобри и техния ден.
Вярваме, че ще живеем по-добре, ако повече хора си дадат сметка, че не всеки в неговия град, село, или дом може да се ориентира в пространството, да чуе урока си или да прочете менюто в ресторанта.
България е страна, в която хората със зрителен проблем масово изпитват затруднения да се включат в образователната система, да си намерят работа или да се придвижват свободно в населените си места.
Голяма част от незрящите споделят, че поради липсата на зрение имат комуникационни затруднения и изпитват нужда от по-активна социализация, но се сблъскват с множество предразсъдъци, неудобство и заблуда.
Отвъд всяка лична история всички участваме и живеем в обща.